Безпристрастен поглед към Мекотели

Безпристрастен поглед към Мекотели

Blog Article

Третата част от прикритието е позата. Начинът, по който октоподът застава, може да го направи повече или по-малко забележим.

Отразяващите клетки са два вида. Първият отразява постъпващата светлина, като така кара кожата да изглежда бяла на бяла светлина, червена на червена светлина и т.н. Вторият тип е като живо сапунено мехурче, което мени цвета си, когато се гледа под различни ъгли. Заедно рефлекторите и пигментните органи позволяват на октопода да създава огромно разнообразие от цветове и шарки.

В нея е разположена цилиндричен рудимент на крака, покрит с ресни, които осъществяват придвижването на животните. Аплакофорите са хищници. Те са хермафродитни или разделно полови животни. Развитието им преминава през трохофорна ларва, при която се появяват зачатъци на седем плочки, които при метаморфозата закърняват и се заместват от спикули.

Черупките биват турбоспирални и планиспирални, дясно и ляво завити. При някои черупките са с формата на калпаче. Вътрешните стени образуват стълбче с отвор – пъп. При някои черупката има и капаче. Черупката се образува още в ларвния стадий.

Ракообразните и мекотелите се ловят от крайбрежните рибари с помощта на прости методи. Омари, например, със саксии със стръв, които се потапят в морето и редовно се проверяват. Също така, не всеки уловен омар стига до пазара, тъй като минималният размер на животните е точно определен.

Този слой е сравнително дебел и здрав като придава белия цвят на старите черупки с разрушен конхиолинов слой. Под варовития слой е разположен седефеният или бисерен пласт. Той е образуван от голям слой хоризонтално разположени варовити пластинки, слепени с органично вещество. Седефеният пласт има свойството да иризира поради интерференция на светлината, падаща върху него. Съществуват обаче и видове, черупките на които нямат седефен пласт.

По-малките ракообразни се изтеглят с тралове, чийто размер на отворите на мрежата е строго определен. Това предотвратява хващането на малки екземпляри. Често ракообразните се обработват още на борда на риболовните кораби и след това се замразяват или преработват в консерви.

Нямаме изкопаеми доказателства, че това конкретно животно някога е съществувало; най-многото, което всеки експерт би се осмелил е, че мекотелите са произлезли преди стотици милиони години от малки морски безгръбначни, известни като "лофотрохозои" (и дори това е въпрос на спор).

Към настоящия момент молекулярните данни са недостатъчни, за да се заключи окончателно въпросът относно филогенията на мекотелите. Освен това съвременните методи определящи самостоятелността на дадена група са склонни към преоценка. Ето защо е рисковано да се даде окончателно заключение по отношение на представените данни дори и анализите да водят до сходни заключения.

полжавите се најголема и најразновидна група мекотели. Главата им е добро развиена, стапалото е широко и рамно, а черупката има спирален облик.

Во морфолошки поглед, на мекотелите може да се разликуваат неколку региони: глава, на која се наоѓаат устата и сетилните органи; труп, во и на кој се сместени главните, витални органи; стапало, кое претставува месест орган што служи за движење и наметка (или мантија), како голем набор на кожата помеѓу трупот и стапалото.

Можете да намалите риска от заразяване с предаване на състоянието с добри хигиенни практики.

Онтогенезата на мекотелите е главно со метаморфоза. Општо земено, органите од органските системи кај мекотелите се мекотели диференцирани на релативно високо еволутивно ниво.

Храносмилателната система е сложно устроена. Състои се от уста, устна празнина, глътка, хранопровод, стомах, двуделен черен дроб, тънко черво, задно черво и анус.